Българският писател Георги Господинов бе отличен с италианската литературна награда Бокачо, съобщиха организаторите на сайта на наградата. Той е един от тримата лауреати на приза тази година заедно с журналистката Стефания Батистини и драматурга Марко Паолини.

Председател на журито на 42-ото издание на наградата Бокачо бе Валтер Велтрони. Церемонията в Черталдо бе организирана от Литературна асоциация Джовани Бокачо, общината на Черталдо, регион Тоскана, Ротари клуб, сдружение "Приятели на Бокачо", писа електронното издание press. italy24.

"Беше чест да получа наградата Бокачо в Италия, в Черталдо, родния град на този, който разказваше истории в мрачни времена. Сред носителите на наградата са Исмаил Кадаре, Марио Варгас Льоса, Мюриъл Спарк, любимият ми Ларс Густафсон...", написа Георги Господинов в социалната мрежа Фейсбук.

"Днес не живеем в едно време, а в много времена наведнъж. Имаме сериозен дефицит на бъдеще, затова често се въртим в кръг и търсим убежище в миналото. Тази тема е в основата и на романа "Времеубежище", казва Господинов в разговор, публикуван на сайта на наградата, в отговор на въпрос в какво време живеем днес.

По повод войната в Украйна писателят казва, че "настоящата война не е само за територия, тя е война за миналото. Ето защо настоящето се усеща като минало. Проектът за бъдещето е в дълбока криза. Ние, заедно с по-младите поколения, в диалог с нашите деца, трябва да се противопоставим на широко разпространената социална и климатична дезинтеграция възможно най-скоро, да започнем да претендираме за възможността за едно бъдеще, лично и планетарно, сантиметър по сантиметър". "Путин започна тази война, за да си върне миналото, да си върне съветската империя, но всъщност ни върна към Втората световна война", казва Георги Господинов. 

Пред сайта на награда "Бокачо" българският писател добавя, че "писането и литературата са първите, най-старите медии. Разказването на истории е в началото на комуникацията. Не трябва да забравяме това. Литературата е бавна медия, но смисълът, който тя създава, трае много по-дълго. Вярвам, че литературата ще продължи да съществува и да бъде много важна, особено в епохата на нова и бърза комуникация".

/АКМ, ГГ